Таньо Клисуров Запах клея Дишане на лепило

Красимир Георгиев
„ДИШАНЕ НА ЛЕПИЛО” („ЗАПАХ КЛЕЯ”)
Таньо Стоянов Клисуров (1944-2024 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Денис Карасёв
 
 
Таньо Клисуров
ДИШАНЕ НА ЛЕПИЛО

Торбичката, дъха поела на това момче,
напомня ми за детското балонче мое,
което купи ми от панаира татко. Само че
балончето ми се загуби из небесните завои.

Торбичката с лепило също ще те накара да летиш,
макар за кратко и макар жестоко.
Когато връщаш си дъха обратно – литваш ти
над улицата, над дърветата в щастлива обиколка…
Но всичко свършва в някакъв кошмар
върху железни остриета, върху жар.
И чувстваш болка, болка, болка…

Долепя устни жадни мръсния хлапак,
торбичката в ръцете си прегърнал.
Той знае как се литва, но не знае как
отново тук сред нас да се завърне.

Не забелязват хората. И отминават те.
А може би се пазят като от зараза.
На бащините рамене едно дете
държи балонче, то го забеляза…


Таньо Клисуров
ЗАПАХ КЛЕЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)

Пакет, в который голову засунул мальчуган,
напоминает мне воздушный шарик в детстве,
мне купленный, когда просил я со слезами на щеках,
но шарик мой пропал в изгибах поднебесья тесных.
Пакет с ядрёным клеем тоже помогает полететь,
хотя недолго и хотя жестоко.
Когда вдохнёшь, то видишь, как внизу маячат сотни тел –
на улице, среди деревьев, в белых новостройках.
Но всё закончится чудовищным кошмаром
на лезвии стальном, в жестоком жаре.
И чувствуешь, как больно, больно, больно…
Подросток грязный жадно нюхает свой клей,
пакет в руках сжимая хваткой плотной.
Он знает, как летать – но в силу лет
не знает, как вернуться из полёта.
А людям всё равно. Идут себе своим путём,
чураются заразы, а вокруг пестреет осень,
и на плечах отца сидит усталое дитё,
и держит шарик, что его уносит…